Член 95а от Закона за висшето образование предвижда възможност държавата да финансира напълно или частично разходите за обучение на студенти, които сключват договор с работодател. Срещу тази подкрепа студентът поема ангажименти за стаж по време на следването и работа след успешното му завършване.
Този механизъм съчетава висшето образование с потребностите на пазара на труда. За кандидат-студентите и вече обучаващите се студенти той може да бъде финансова възможност, но изисква внимателна преценка на договорните задължения.
Финансиране на обучението по чл. 95а
Финансирането се осигурява със средства от държавния бюджет при условията на закона и приложимата наредба. То може да покрива изцяло или частично разходите за обучение, но не представлява автоматично освобождаване от всички студентски разходи.
Механизмът обхваща определени категории студенти, включително приети по държавен план-прием и обучаващи се срещу заплащане, когато са изпълнени законовите условия. Наличието на договор само по себе си не гарантира финансиране извън установения ред.
Изисквания към специалността и работодателя
За прилагането на чл. 95а е необходимо специалността и работодателят да отговарят на условията за съответната учебна година. Министерството на образованието и науката публикува списъци на допустимите специалности и работодатели.
За учебната 2026/2027 г. са публикувани списък на специалностите, за които се осигуряват средства от държавния бюджет, и списък на работодателите с право да сключват договори по този ред.
Преди започване на процедурата студентът трябва да провери както приложимия списък, така и възможността избраното висше училище да участва в конкретното договорно отношение.
Сключване на договор и основни задължения
Страни по договора са студентът, работодателят и ректорът на висшето училище. Законът изисква в него да бъдат определени формите, мястото и продължителността на стажа, възнаграждението и начинът за определянето му, условията за прекратяване и срокът за работа при работодателя след дипломиране.
Тези условия имат пряко значение за бъдещата професионална свобода на студента. Затова преди подписване е необходимо да се оценят не само финансовите предимства, но и продължителността на ангажимента, местоработата и възможностите за прекратяване на договора.
Промяна на работодателя по време на обучението
Законодателна промяна, в сила от 1 август 2025 г., допуска при съгласие и наличие на необходимите условия стажът да продължи при нов работодател от одобрения списък.
За тази промяна се сключва допълнително споразумение между студента, ректора, досегашния и новия работодател. Следователно смяната на работодателя не е едностранно право на студента и не се извършва автоматично.
Финансови последици при неизпълнение
Един от най-съществените рискове е свързан с възстановяването на средства. При виновно неизпълнение на договора държавата има право да получи от неизправната страна платените за студента средства заедно със законната лихва от момента на плащането.
При прекратяване по взаимно съгласие законът предвижда средствата да бъдат възстановени поравно от работодателя и студента. Поради това прекратяването по взаимно съгласие не означава непременно освобождаване от финансови задължения.
Практическа подготовка преди подписване
Преди сключване на договор студентът следва да изясни конкретните условия с университета и работодателя. Особено внимание заслужават следните обстоятелства:
- Допустимостта на специалността и работодателя за съответната учебна година.
- Размерът и обхватът на финансирането на обучението.
- Продължителността, мястото и организацията на стажа.
- Възнаграждението и условията за неговото определяне.
- Задължителният период на работа след завършване.
- Основанията за прекратяване и възможните финансови последици.
Полезно е кандидатът да поиска проекта на договора предварително, за да разполага с достатъчно време за преглед на условията. При неясни клаузи или значителни финансови ангажименти е разумна консултация с юрист.
Основен извод: Договорът по чл. 95а може да осигури финансова подкрепа и професионален старт, но създава конкретни правни задължения. Решението за подписване трябва да се основава на проверени условия, реалистични професионални планове и разбиране на последиците при неизпълнение.
